СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА:
НАЧАЛО > УЧАСТНИЦИ > Жилищни сгради > КЪЩА УЛ."ИВАН ВАЗОВ" 7

ЖИЛИЩНИ СГРАДИ

КЪЩА УЛ."ИВАН ВАЗОВ" 7

ИНВЕСТИТОР:

д-р Рачо Рибаров

КОНСТРУКТОР:

Бета Консулт

ИЗПЪЛНИТЕЛ:

Билд Системс София ООД

АРХИТЕКТ:

ТТХР АЕДЕС Студио

АДРЕС:

София
ИНФОРМАЦИЯ

Еднофамилна къща на ул. „Иван Вазов” в София – възстановяване и реконструкция
 
Сградата се намира в идеалния център на София и беше в изключително лошо състояние. Една трета от нея е била съборена от бомба, което е компрометирало и цялата конструкция.  Въпреки че запазените фасадни орнаменти бяха доста скромни, проектната фасада от 1912 г. показваше пищни орнаменти, еклектични, със сецесионов привкус. Поради спецификата им се оказа много трудно да се намерят подобни съхранени примери в София. 
Сградата е жилищна с малък представителен офис. За да се осигури постепенното преминаване от общественото пространство на улицата към интимното на дома, входът е разположен странично в проход, който води към двора. По същата причина трите външни фасади – тази към улицата и двете странични играят ролята на плътна обвивка – граница между вън и вътре. Именно по тях с помощта на скулптор се възстановяват проектните декоративни орнаменти. Задната фасада към двора от друга страна е по-скоро връзка, отколкото преграда. Нейната роля е да обедини вътрешните пространства на къщата с това на двора, като превърне градината в продължение на интериора. Тази фасада се състои от цялостно остъкляване и  дублиращ слънцезащитен екран от декоративни метални пана. Част от паната преминават и по покрива, където двете системи – на съществуващата орнаментирана фасада и на новия ажурен растер се припокриват.
Правоъгълният растер на задната фасада се отпечатва и върху двора, този път и във вертикала. Няколко кашпи с дървета надстърчат до нивото на оградата, английският двор към сутерена потъва надолу като техен негативен образ. Получават се различни зони в иначе неголемия двор, които дават възможност за разнообразно обитаване и, както и степени на достъп отвън. Съвсем не на последно място, кашпите и повдигнатите дървета в тях, възпрепятстват погледите отвън към къщата. 
Къщата има четири надземни нива, а сутеренът заема целия имот. На нивото на улицата непосредствено до тротоара е входът към офиса. На същия етаж има и малък апартамент за гости, обърнат към двора. Основният вход на къщата е разположен на полуниво, така че да води само с едно рамо до партера и до дневната на първия етаж. Ажурна стълба към стъклената фасада свързва дневната с градината. На втория етаж се намира родителската спалня, а третият подпокривен с горни остъклявания и променлива височина е детска зона. 
Тъй като етажът на спалнята не заема цялата площ между фасадите, плочата му е отделена от страничните фасади и освобождава двойна височина от 6 метра в пространството над дневната и кабинета към нея. Това усещане за левитиране на втория етаж е плод на конструктивното решение на инж. Георги Колчаков. За да се освободи максимално дневната, вторият етаж не стъпва на колони, а е окачен на метални обтегачи към горната плоча. Цялостното остъкляване на втория етаж към въздуха над дневната свързва пространството в едно непрекъснато цяло. Неразделна част от него е и градината с различните си нива и зони. Така полуразрушената къща в идеалния център на града се връща към живот със съвременно обитаване отвътре и възстановения облик на стара София отвън.